Тактиката на футболната тиква

Това е най-идиотското нещо, коте ми е хрумвало в последните 10-ина години (предишното беше, че искам за уча в НАТФИЗ). Веднага реших да го споделя с вас… НЕКА ВИ Е.

Така… Значи… От много време душата ми тъжи за българския национален отбор по футбол, за родното първенство, (въпреки, че рождението ми има твърде малко общо с футбола) и въобще за националните и местните звезди на великата игра. Много мислиш и накрая в дълбините на необятните ми ум, душа и сърце се роди великата идея. Една нова тактика, която несъмнено ще изпрати българския футболист сред елита на Европа… Е, ще бъде едно миризливо награждаване, но нима са важни детайлите? Тъй като е всеизвестно, че българските футболисти по правило са по-активни в кръчмите, а не на игрището е време да превърнем афекта,в ефект.

Толкова с въведението. Тактиката е леко пръцлива (с тази дума замествам по-точното пръдлива).  Очевидно е, че трябва да престанем да си фокусираме върху ритането на топката и да насочим внимание към деморализирането и деактивирането, така да се каже, драги зрители, на опонентите. Напълно разбирам важността на феърплея, затова деактивирането ще става от разстояние – с мощни, миризливи пръдни.

Представете си мач България – Португалия. Кристиано Роналдо отнема топката от Бербо и се понася в самостоятелна контраатака. Бербо не го гони, защото той знае, че не иска да бъде близо до халфовете и защитата, когато атакуват нападателя. Преди да се усетят халфовете обаче, португалецът ги е подминал, а те все още събират метан. Всички смятаме, че сме обречени, защото Иван Иванов се любува на пилците и си води записки, с което е твърде зает и не забелязва заплахата. Това далеч не е така… Той наистина гледа пилците и си води записки, но също така и събира метан. Кристиано идва, Иванова се обръща с гръб към него (това в началото ще бъде за заплаха на врага, а по-нататък чисто физическа необходимост) и се изпърдява мощно. Най-скъпият футболист в света (и това не е Иванов) се строполява в несвяст. В това време и другите трима защитници допринасят за ароматната атмосферата, с което трайно деактивират нападателя, а съдията изчаква няколко минути преди да се разсее мъглата.

При ответната атака, четиримата в центъра, водени от отбор Петрови надават мощен залп и така Благо Георгиев напредва дълбоко в половината на съперника необезпокояван. Божинов за съжаление се спъва в прашинка върху тревата и получава тежка контузия на коляното, която го вади от игра следващите осем мача на националите,  което само му помага за доброто му представяне в Парма. Бербатов е преценил в точния си като Правец 16М ум, че тази атака е твърде проста за неговия гений, та се е забил до Едуардо и обсъждат новите насоки в цветарския бизнес. Така Бербо, без да пърди, отвлича вниманието на вратаря, докато Георгиев  (може и Йовов) се опитват да уцелят вратата от малкото наказателно поле. За съжаление (пак) резултатът е тъч за Португалия.

Това не трябва ни плаши, нашите имат специално подреждане за такива ситуации като и специално протяжно изпърдяване, което да усмърти (почти, в името на фейрплея) всеки португалец дръзнал да се доближи  до топката. Скоро жертва на пърдежите стават Нани, Деко, Раул Моралеш и самия Едуардо.  На негово място влиза Хиларио, но имат право само на три смени… Преждевременно португалците остават с 9 човека на терена, (нали помните, че вече извадихме К. Роналдо, за наглостта му да атакува) и резервен вратар.

През второто полувреме българите изпробват новата си тактика 3-1-4-2, като един от защитниците помага в метано-отделянето на халфовете. Въпреки добрата игра и неоспоримото превъзходство до 93-тата минута няма гол. Тогава съдията е покосен от внезапна назална лудост. Това е като ви дойде в повече миризмата и носа полудява… И бива извлечен от игрището в усмирителна риза. Четвъртият съдия, под угрозата да бъде опърдян, дава дузпа, която Бербатов вкарва без проблем – Хиларио в това време се крие зад рекламните пана, защото целият български национален отбор, се е надупил (за да не кажа нагъзил) и е готов за залп.

Както виждате, новата ни тактика осъществима само при консумация на големи количества боб, чесън, люти чушки и други балкански гозби в кръчмите. Също така е ясно, че се изисква напълно нова система на тренировки и както и сериозно гастро-консултации. Все пак се надявам, че държавата ще се погрижи да създаде нужните условия за тренировка и така да стигнем поне до финал. Дано!

Коментари