Букурещ и нищо повече

Както вие не знаете, ние ходихме тия дни в Румъния с цел опознаване на съседите. Дружбата между народите, както установихме, се крепи главно на леи (лева/евро), което не е особено оригинално наблюдение. И в България на това се крепи, всъщност във всяка цивилизация, открила концепцията за парите, “международното положение” се крепи на тях.

Бяхме чували от тук от там, че в Румъния цените са по-високи (по-ниски). Ц! Не е верно. Същите са. Не само са същите, ами са АБСОЛЮТНО същите. Като започнете от дрешките, минете през храната и шоколадовите бонбони та стигнете до фантата в кафене (1.50 лв. струва). Има някои марки парцалки, които не съм виждала да се продават в България, например немската Jin Tonic. За бебета пък има някаква румънска марка, много   изчистени дрешки за по-фини бебоци като нашия манекен, без шампи и други простотии.

Местната община се е постарала да придаде на централната част особено цивилизован вид. Не че няма някои типично балкански простотии (има стотици места за паркиране, но пак се намира някой, който да си хакне колата баш там където ще пречи на всички), ама поне са се опитали хората.

Въпреки че, никой не спазва лентите за колоездачи и те пак карат по улицата, тях (лентите, пък и колоездачите) ги има по продължението на централните булеварди. Насложили хората дървени пейки, дървени навесчета и дори дървени саксии.  Не видяхме счупена и надраскана пейка или саксия, но изглеждаха нови така че може би не са имали време, ВСЕ ПАК не личеше някой да е тренирал ракиено-бирови бойни изкуства върху тях или псевдо-артист да ги е накляпал, в израз на тъповатата си душевност. Покрай големите буревади са направени малки градинки и чак след това е тротоарът. Не че е много красиво или особено подравнено, като в Германия например, но изолира очудващо добре шума.

Това, което всеки отива да види в Букурещ е Дворецът на парламента, преди е било Дворец на народа, а под народ се е разбирало Чеушеску. След като го разстреляха леко невъзпитано, но твърде ефективно, румънците решили все пак да я използват за нещо тая сграда, при това са й намерили двойно приложение, хем парламент, хем туристическа атракция.

Сега е време на оплюем по добросъседски каквото има за оплюване. Някой случано да ви е казвал, че румънските пътища са хубави? Да му стане езикът на фльонга и да дойде да оближе ауспуха на Сахара. Разбира се ние изминахме една ограничета отсечка от 55 км. от границата до Букурещ, която трудно може да определим като представителна, но все пак беше достатъчно фрапираща. На 15-тина километра от Букурещ магистралата (или първокрасен път, не знам какво е точно, защото в картата е дадено като магистрала, но няма аварийна лента и разделителна мантинела) свършва и започва приключението. Българските дупки са безобидни опити за дупки, румънските дупки пък са безобидни опити за асфалтиране. На няколко места Сахара се питаше какво ни е направила, та я доведохме тука.

Та ей това видяхме… Другото го напазуравхме.

Коментари