Стадии на родитествуването

Родителствуване не е истинска дума, но може и трябва да бъде. За пореден път поправям огромна несправедливост в речника. В живота на всички ни идва момент, в който майчинският/бащинският инстинкт ни сритват по дебелите, свободни и щастливи до този момент задници и решаваме да се обзаведем с 1-2 или 3 деца (тази статия е хора, а не поточни линии). Майчинският/бащинският инстинкт мамят нашия мозък чрез серия от химически съединения, и той, противно на всичкия предишен опит на човечество, включително и на най-близки роднини от тип родители, решава, че ще е много яко да се размножите. Химията е много гадна наука искам да ви кажа. Та от този момент нататък вие вече сте обречени на мъки и слабоумие до края на съзнателния си живот, а и след това.

Две години те учих да ходиш и говориш, но сега е време да седнеш и да млъкнеш.

Като със всяко заболяване има хора, които са податливи и такива които не са, ето двата сигурни признака че сте уязвими:

Заглеждате постовете на одетените ви приятели във Facebook. Те ви показват щастливите момента от родителстването, сладки муцунки на децата им, веселите им реплики. Не се поддавайте! Хората снимат само интересни и необичайни неща, а не своята ежедневна борба. Спомнете си фирмените снимки на коледното парти. Всички се смеете и се обичате, но всъщност мразите половината от колегите си в червата. В тежката форма изпитвате нужда да коментирате въпросните постове, най-вече снимките. Дори гледането на котенца не ви помага да забравите олигавените бебешки личица.

Радвате се прекалено много на племенниците си. Няма начин да не сте щастливи и доволни от пристигането на племенниците ви – те не само носят вашите гени, но и семейството ви очаква от вас такова поведение. Всичко си има граници! Ако малките разбойници ви се усмихват и искат да играят с вас, а вие чувствате необясним порив да им купите безумно скъпа играчка на стойност колкото два дни ски на Пампорово; Ако им позволявате да ви яхат, да ви преборват и се замисляте, че трябва да си купите детска седалка за колата, за всеки случай; вие сте обречени. Въпрос на време е.

Заболяването разбира се има фази и протича с известни разлики при различните хора, но има някои общи симптоми, които не могат да се сбъркат:

Колата ви е всичко друго, но не и готина. Тя е голяма, удобна, икономична, вътре може да се играе волейбол, а единствената разлика между нея и подвижен цирк се формата. Но не е готина, даже е грозна. Мерили сте седалките поне няколко пъти, за да сте сигурни, че детската седалка ще легне добре и сте сложили шарени сенници с анимационни герои, въпреки че нито пазят от слънцето, нито анимационните герои изглеждат добре. За да я направите още по-абсурдна имате лепенка “Бебе в колата” на задното стъкло – все едно някой с всичкия си би карал подобно нещо ако няма деца.

Пералнята ви побира 9 килограма дрехи. В най-тежките случаи сте възхитени сте колко е тиха, защото ще може да я пускате и докато децата спят. Тя отдавна се е превърнала в най-важният уред вкъщи и вече разбирате защо много хора предпочитат да я държат в кухнята, а не в мокрото. Но пералнята е безполезна ако няма достатъчно програми, ако не се самопочиства, ако няма чувствителна везна, ако няма поне два варианта за бебешко пране…  А помните ли как едно време си бяхте купили ултразвукова “пералня” за студентската стая и бяхте напълно сигурни, че пере… поне мокри… а не, това го правеше водата.

Куфеете на детски песнички. Тоталният европоп хит Зайченцето бяло, алтернативната Рачо Капитана, джаз стандартът Коте Чело Книжка, госпълът Кой Направил е Цветята или блусарската Есен в Гората са в личния ви топ 10 на най-добрите парчета. Щом ги чуете започвате да си припявате със съответния емоционален заряд. Убедени сте, че ако някой направи радио само с детски песнички и такива подходящи за деца ще изкара милиони. Най-вероятно сте прави за радиото между другото. Танците вече не са вертикална проява на хоризонтални желания, а незаменимо семейно забавление. А да, и Гангнам стайл и много яка!

Радвате се на л**на. При тежка форма на заболяването родитествуването, вида, консистенцията, цвета и миризмата на изпражненията на отрочето, предизвикват силни емоционални реакции. Не винаги положителни, но в повечето случаи огромна радост, възхищение и все такива работи, които преди не сте свързвали с отделителната система. Ако сте използвали фрази като “Какво страхотно ако си направил” то състоянието ви е неизлечимо. В редки случаи положението е толкова тежко, че възхищението се споделя със света във всички възможни социални мрежи.

Рецитирате детски филмчета наизуст.  Гледали сте Колите, Немо или Леденото кралство толкова много пъти, че вече ви харесват. Знаете песните, знаете сцените, знаете фразите, знаете дори скритите фийчъри на DVD-то. И въпреки че знаете всичките тези неща, винаги се чувствате добре, когато доброто накрая натрива носа на злото или две странни сестри спасяват нефукционалната си семейна връзка. До болка сте запознати с цената на съответния мърчандайз, но плащате за да ви е мирна главата. Ама кажете ся 12 лева за най-обикновено количка с очи нормално ли е!?

Въпреки всичко искате още едно.  Това вече е върхът на сладоледа, летална фаза, която ще продължи от сега до края на света. Първият път ви е простено – не сте знаели какво ви чака, били сте подведени от роднини и приятели, биологията ви е предала, в аптеката е нямало презервативи… За втория път нямате извинение, дори не се опитвайте да го търсите. Но тъй като болестта родитествуване вече е засегнала всяка ваша клетка и най-вече мозъчните, вие няма да разберете колко сте прецакани и дори когато успеете да се отървете от децата за известно време, няма да се наслаждавате, а ще мислите за това какво ядат, какво с**ат и кой ги глези излишно.

Докато четяхте тази статия се усмихнахте поне веднъж. Това беше целта. Освен това си казахте, че може и така да е, но си заслужава. Така ще си казвате, какво друго ви остава. Благодаря, тъпкано да ви се връща.

Коментари