Отворено писмо за колективната вина

Разпратих това писмо до всички основни медии. Не очаквам и не търся никаква конкретна реакция. Смятам обаче, че като гражданин на България и като личност имам право на отговор, когато са засегнати интересите ми.

ТЕКСТЪТ БЕШЕ ПУБЛИКУВАН ВЪВ в. “24 ЧАСА” НА 16.12.2008

Благодаря на г-н Пенчо Ковачев, който реагира веднага и по напълно неочакван за мен начин.

Уважаеми журналисти, редактори, коментатори и активисти,

Напоследък, много от вас използват твърде фриволно изрази като „Обществото е виновно” и „Ние всички сме виновни”. Няма да обръщам внимание на втория израз, защото той предполага, че някаква група, с която вие самите се отъждествявате е виновна и следователно не ме засяга по никакъв начин. Случаят с първия израз обаче е различен. Вменявайки вина на обществото за определени събития, прояви и тенденции, вие вменявате вина и лично на мен, като негов активен член. Във връзка с това бих искала да ви обърна внимание, че:

1. Не познавам г-н Стоян Балтов, лицата, с които е бил, нито пък тези, с които се е сбил в малките часове на 09.12.2008 пред заведение в Студентски град.

Не нося никаква вина, пряка или косвена, за неговата смърт, както и за обстоятелствата около настъпването й.

2. Никога в съзнателния си живот не съм проявявала прекомерна агресия спрямо човек или животно. Въпреки че съм се занимавала с бойни изкуства, не съм наранявала умишлено никого, нито пък съм поощрявала или провокирала подобно поведение.

Не нося никаква вина, пряка или косвена, за проявите на агресия от страна на други лица, било то пълнолетни, непълнолетни или малолетни.

3. Никога не съм извършвала или провокирала никакво подсъдно деяние под въздействието на алкохол. Никога не съм управлявала МПС след дори минимална употреба на алкохол, нито съм позволявала на свои приятели и роднини да го правят.

Не нося никаква вина, пряка или косвена, за инциденти възникнали след злоупотреба със спиртни напитки.

4. Откакто съм активен шофьор не съм си позволявала да поставям под заплаха живота и здравето на спътниците си или на другите участници в движението. Никога не съм паркирала на тротоар или по начин, който да пречи на останалите. Никога не съм давала подкуп на полицай или друго длъжностно лице. Никога не съм глобявана и не са ми отнемани точки.

Не нося никаква вина, пряка или косвена, за инциденти, възникнали вследствие на неспазване на правилника за движение от страна на другите участници в движението.

В едно модерно гражданско общество понятието „колективна вина” няма място. Отказвам да нося каквато и да е вина за личния избор на други лица, независимо от възрастта им или здравословното им състояние. Бих помолила, ако все пак държите на концепцията за колективна вина, да давате ясно обяснение коя е виновната група, каква вина точно носи и защо смятате така. Всяко друго изявление е клевета.

Благодаря за вниманието.

София
15.12.2008

One thought on “Отворено писмо за колективната вина

  1. Много ми хареса.
    Адмирации.
    Гале, много добре “обличаш” мислите си. Аз някак си мойте ги “скривам” за себе си.

Коментари