Пет неща, които ми харесват

Напоследък всички са се заели да обяснят какво не харесват, какво ги дразни, какво ги натъжава и въобще ранната зима действа изключително ефективно в посока всеобщо депресиране на едрия рогат добитък. Някои по-болни мозъци ни убеждават как обичат всичко гадно в живота си, очевидно не правейки разлика между тънка ирония и обикновена шизофрения. Местните поетите ни заливат със стихове от пекарски формички. На мен тия работи не ми се отдават. Ще направя това,  в което най ме бива – ще класирам нещата, които харесвам. Няма да има крадени ранни стихотворения на Лилиев, няма да има и бебешки работи. Дишайте спокойно… Ууууусаааааа. Позициите както обикновено ще бъдат пет, мързи ме за повече. Оммммммм. Да започваме.

5.  Английски футбол и Тотнъм.
Много държа да е по Диема. За разлика от останалите, анализите импомагат все повече и повече да научавам за футбола и да го оценявам, а коментарите им не са изпъстрени с клишетата на Мичмана. Харесвам точно английски, защото нямам нерви да гледам как 22 италианци се чудят как да не вкарат гол.  Испанците пък имат нужда някой да им каже, че футболът е отборен спорт. За немците топката се рита силно напред пък каквото стане. Колкото до французите, те ритат топката, но после забравят да я гонят. Англичани са го измислили тоя спорт и те го практикуват най-добре. А от всики англичани най-добре ринането, гоненето и отборстването го знаят шпорите, защото audere est facere.

4. Игрите във Facebook.
В момента играя активно кафенето. То са манджи, то са десерти, то са аламинути и всякакви балвочи каквото само един запален интерактивен готвач може да измисли. Има едно ястие, което искам да опитам, ама няма от де. Казва се вампирски пълнен стек. Трябва да ида някой път в някой ирландски пъб да видя що за животно е това. Друг освен ирландците (и аз) едва ли би посегнал към нещо с толкова показателно име. Поканите от другите за тия игри обикновено посрещам с игнор (освен ако не е някой жесток подарък). Ако някой е твърде настоятелен задавам, да не получавам покани от съответния потребител и светът става малко по-розов, някъде към черешово избива.

3. Хапване, пийване, цигарка…
Май чревоугодничеството е един от смъртните грехове, не си спомням, но със сигурност е грях. Ако за това се ходи в ада, то аз ще трябва да страдам няколко стотин еона за да изкупя прегрешенията си до този момент, а трябва да ви кажа, че имам още ужасно много време за трупане на нови. В момента най-обичам японското суши, по-точно узамаки (може и да не е баш така името) Филаделфия. И да готвя обичам, ама не колкото да ям. Злоупотребявам доволно с бяло вино, кока кола и чист никотин от електронна цигара.

2. Русата лелка на шанда за месо във Фантастикото в Стрелбище
Обичам я почти колкото обичам месото на щанда й. В Била месото е по-добро, ама я няма русата лелка и нейното „Какво искаш слънце?“. Искам пилешки бутчета, телешко, понякога, светотатство, свински ребърца. Много хубаво ми се получават ребрата – слагам ги са поседят няколко часа на стайна темперетура с разни мерудии и задушени в пликче от Била, после в намаслена тавичка с фолия, три часа на 100 градуса  – пИрИфектно… Отплеснах се. Та Русата лелка освен, че ми казва „слънчице“  (при това толкова искрено, че почти й вярвам) винаги отговаря на репликата „Ей онова“ с „Това онова ли е?“, е как да не пазаруваш от такава свежарка.

1. София в зимна вечер.
По принцип няма нужда да е зимна вечер, но обичам неприлично много зимата . За даобичам София спазвам едно правило –  в колата слушам Джаз ФМ. Хората често си мислят, че обичам зимата защото снега затрупва боклуците. Грешка – софийските боклуци не може да ги затрупа снегът, а дори и да успее, те често продължават да мрънкат до последен дъх. Добре, че са здрави копелета, иначе София би била някак безлична като Благоевград без кифлите, Преник без простаците, Пловдив без лудите или Варна без мутрите. Пак се отплеснах.

Коментари