Приказка за огъня

Героите на тази приказка са примитивни човеци, не е много сигурно дали са Хомо Еректус или Хомо Сапиенс, затова няма да казваме кога се е случила, а ще започне класически… Имало едно време. И така…

Имало едно време една пещера. В нея живеел родът на Гу Ган. Дядо Ган бил на преклонните 51 години и вече имало няколкостотин внуци и десетки правнуци, но не всички били минали критичните 7 години, та все още ги смятали за половин член на рода… Не може да се вярва на нещо, което мечка може да погълне на една хапка. Най-старата му жена била на почетните 37 години. Имал и по-стари, но те си били тръгнали по пътя в опит да му родят 27-то дете. Лоша работа.

В този ден Гу Ган имал друг проблем. Младият му правнук Му Мат искал да стане мъж и да почне да се размножава, както повелява законът на природата.  За тази цел обаче трябвало да се направи голям огън и младият 10 годишен примат да го прескочи, за да докаже мъжествеността си или да я опари, както повелят духовете. Всичко това било добре, но от много време не било имало пожари в гората, а последния огън го бил загасил един племенник от друга пещера, който им бил на гости и им демонстрирал новото епохално откритие – ферментирал плодов сок. Всички се съгласили, че това откритие несъмнено допринася много за родовете и трябва да бъде пазено и закриляно… За съжаление във въодушевлението си, племенникът опикал огнището и изгасил поддържания от месеци огън.

Бащата на Му Мат, Су Сат обаче нямал търпение. Су Сат бил млад, а също така и доста наблюдателен. Той решил сам да намериш решение, вместо да чака милостта на духовете, природата, слънцето, облаците или който там праща естествения огън. Докато оформял камъни за хвърляне по разни диви котки, той бил забелязал, че от някои изхвърчат искрици, които много му напомняли светкавици, но в ужасно умален вариант. След известно търсене и не малко проби и грешки открил камъните, които му трябвали. Набрал сух мъх и слама, сложил малко сухи корички и започнал упорито на бие камъните. След няколко дена и няколко насинени пръста успял. Бил запалил първия огън.

Щом разбрал за това Гу Ган бил крайно обезпокоен. Той не разбирал как и какво е направил Су Сат, но бил на ясно, че този огън не е пратен от духовете или от природата, а е направен от човека. Решил да го нарече – ИЗКУСТВЕН огън. На вид и свойства изкуственият огън бил досущ като естествения, с тази разлика, че можел да се запали когато си поискаш, стига да си достатъчно мазохистично упорит. Гу Ган обаче бил убеден, че някъде вътре из това нещо, което не разбира, има някаква опасност. Най-старата му жена, която по всеобщо мнение била и много мъдра, го посъветвала, веднага да загаси този огън и да забрани на Су Сат да пали огън повече. Тя знаела, че този огън е много опасен, защото може да запали гората, без духовете да искат това.  Човек трябвало да бъде много внимателен, затова било по-добре да се забрани. Шаманът, който идвал от време на време в пещерата, а  иначе живеел в хралупа, обяснил, че ако се смесят естественият огън и изкуственият, то ще настъпи края на естествения огън и вече няма да има как хората да получават дарове от духовете.

Гу Ган съблрал съвета на старейшините, които били предимно негови синове и няколко от по-личните му жени, за да се приеме правилник за паленето и използването на изкуствен огън. В това време отвън вървяла  демонстрация на майки с торби (за бебета), които протестирали срещу анти-природното естество на евентуалните правила. Те викали “Не щем изкуствен огън” и “Слава на пещерните духове” , щели и да го напишат или нарисуват, но по това време нямало нито писменост, нито рисунки. Гу Ган и останалите се уплашили всеки по свое му. Гу Ган се уплашил, че жените няма да му пускат, а другите, че няма да ходят по гората да събират плодове и корени. Забранили изкуствения огън.

Су Сат обаче не бил доволен. Той дръпнал една пламенна реч, как не може да се връща колелото на времето назад и как след като е открил нещо, не може просто да го забрави. Обявил, че той е първият учен, защото бил наблюдавал много процеси в природата и следователно е научил много за нея. Например Луната понякога се появява, докато Слънцето още не залязло, така че, той теоретизирал (това също била нова дума), че вероятно Луната замерва Слънцето  с камъните, подобни на тези, които правел, и то бяга уплашено. Появява се пак, чак когато побойницата реши да си ходи.

Никой не обърнал внимание на Су Сат и затова той убедил няколко души, на които много им се харесало новото изобретение, да избягат. Разказал им как си представял малки пещери направени от дърво и кал, покрити от големи листа, скупчени около голямо огнище, насред горска ливада. Всеки цял да има собствена пещера, макар и малка, а огънят и може би дори оградата, щели да ги пазят от зверовете. Така щели да могат непрекъснато да изучават природата. Понеже повечето им предци били умрели в гората, щели да бъдат по-близо до духовете, които пък щели да ги чуват по-добре и да им се радват повече, защото се опитвали да разберат творенията ми. И така бунтовниците забегнали.

Дълго нямало новини от тях и всички в пещерата, включително Гу Ган, ги мислели за умрели и изядени от горските зверове. Тогава ловците се върнали със странна история, кака Су Сат и останалите били започнали да събират семки от домати и да ги заравят в земята. После упорито поливали местото и чудо, израствали нови домати. Правели същото и с царевицата. Имали домати и царевица, които се различавали от естествените – били по-големи, защото закопавали само най-хубавите зърна. Всеки мъж живеел само с една жена и имал по няколко деца, защото по-малко деца се пазели по-лесно. Самият Су Сат бил нарекъл себе си “вожд” и командвал, нищо, че не бил баща на повечето хора там, а тях наричал “племе”. Непрекъснато палели огън, за щяло и за не щяло, дори горели треви, за да освобождават място за да заравят още зърна.

Всеобщото мнение било, че естествените домати, които събира най-старата жена на Гу Ган били много по-вкусни от тези, които растели при Су Сат. Всички се съгласили гласно, но от време на време някой друг ловец отвличал някоя от жените на Гу Ган и изчезвал. Никой не знаел къде, но всички предполагали. Започнали да се говори, колко ужасен е животът на племето. Как непрекъснато имало умрели и как никой не почитал духовете.  Шаманът предричал всеки път, че до края на тази луна гората ще умре и всички хора ще измрат, заради греховете на племето, но все не се получавало, все пак това ужасното събитие се предричало с невероятно постоянство и все се намирало кой да вярва. Никой не знаел дали е точно така, но на всички им се искало да бъде. И всички живели щастливи и доволни до края да луните си, а Гу Ган до края на седмицата.

Тази приказка сби доста човешката история и смеси човешките видове, освен това без да знам, героите се оказаха на доста странно място, нямам представа къде, те също нямат. Но това все пак е просто една приказка

Коментари