Данке шуен за Евровизията

Вчера си седнах на новото диванче и си пуснах телевизорчето, почнах да обръщам каналите и що да видя – Евровизия! Викам си, то това е слаба ракия, ама айде от мене да мине и без това събота вечер всички телевизии са безнадеждно скучни.  Обаче то какво се получи, взе та стана интересно. Не че песните са били особено интересни, неее…  За първи път от както го помня тоя конкурс спечели песен без крещящо кичозна хореография и меланхоличен привкус на гнили череши.

Цялото шоу беше странно семпло и по норвежки премерено, което вероятно е разочаровало горяма част от верните фенове на формата. Няма страшно, за тяхното забавление се бяха погрижили самите участници.

Когато Горан Брегович написал песента на Сърбия допил шишето ракия и извикал   “Ово е чалга, й*бем те!” . От някъде се явил Милан и отвърнал “Може ли мене?”.  Ама после променили името, щото нали, така не може, такива простотии, пък и “Ово е Болкан” значи горе долу същото.

Песента на Азърбейджан ми звучеше позната, но от тези неприятно познатите, дето не си ги чувал, но си чувал милиони като тях и са ти напълно, изцяло и тотално втръснали.  Както ми звучат всички песни по The Voice. Певицата беше наблягала на слънчевите бани явно или на някое мазило, за да докара бронзов тен, ама мръсно бронзов, че да прилича малко на Бионсе.

Турците ме изненадаха. Те обикновено правят густо на де що гастербайтър има по земята, ама тоя път Ц. Тоя път се бяха заели да направят густо на всички останали. Ашкулсун комши! Обаче… Нирванско друсана физиономия с леко сладникава песничка не върви някак си. Все едно турска кафе с гръцка баклава. Не става, просто. А  басистът се беше напраил на нео-кисар (сиреч беше се гримира малко като тия от Kiss), ама да го питаш защо така и той не знае. ?

Франсетата я бяха подкарал съвсем по футболно и изпяха, нещо, което много ще върви по стадионите в Южно Африка, ама за музикален конкурс – Ц… Ама то пък що да е Ц, след като Украинците пуснаха стриптизьорка, що пък французите да не пуснат футболен запалянко барабар с агитката.

Румънската песен не беше лоша… до някъде. Обаче изпълнителите имаха чара на никулденски шарани, ама не плакия, а с лимон и намазани със зехтин и черен пипер.  Защо им трябваше на тия хора да се правят, че свирят… Вероятно са искали да въведат някаква тръпка за ТВ зрителите, правилните ли клавиши натискат или не. Нямаше нужда, те и без това са тръпнали в очакване леко досадната песен да свърши.

Българската песен я нямаше на финала. Много са задръстени тия – да не оценят първата еднобуквена песен.  Ооооооооооооооооооооо оооооооооооооооооооооо оооооооооооооооооо ооооооооооооооооооооо, нали?

И точно когато си мислех, че песните и изпълнителите стават все по-еднакви и по-еднакви (захаросани балади и нежен мъжки глас) се появи това от клипчето… Лена от Германия,  да не се бърка с Ленка от Русия (от Планетяните, сетихте ли се?) . Та Лена беше в простичка черна рокля. Беше усмихната, чаровна, много свежа и на 19, ефект който се изплъзва на масата български абитуриентки. Песента й беше леко закачлива и ужасно заразна. Я, я, вундер ба! Нямам представа от немски. Данке шуен фролайн Лена, получИ тИ сЪ, шЪ знаИш.

Коментари