Демонът и мишките

Хиляди хора всеки ден биват убивани, малтретирани и унижавани защото имат неблагоразумието да бъдат инакомислещи. Много са напривили своя избор с пълното съзнание за последствията. Едни биха нарекли саможертвата им героична, други – глупава, но най-важното тя има смисъл в мислите и сърцата на хората, заради които е направена…

Но никой не може да избере какъв по националност да се роди. И когато бъде преследван, измъчван и убиван само заради етническата си принадлежност си, то няма саможертва, няма героизъм или глупост, но най-вече няма смисъл. Причиняването на безмисленото страдание е може би най-отвратителното нещо, на което е  способен човекът.

На няколко пъти в човешката история първобитен гняв е бил отприщван срещу етноси, в услуга на политически или дори теснопартийни интереси. Да обвиним само политиците за действията на цяла нация би било най-малкото лицемерно, защото в избиването на арменци, евреи, виетнамци и тутси, доброволно и дори ентусиазирано са участвали и обикновени хора. Навярно много често е бил замесен и личен елемент, защо да не се отървеш от някой друг враг от съответния етнос, след като “времето е такова”. Това не е най-страшното, напротив това е човешкото, колкото и странно да звучи. Всеки е малко или много егоист, а в жестоки времена, егоизмът често добива жестоки измерения. Има ги и онези, които са изпълнявали заповеди. Пак е човешко – човекът е стадно животно и се подчинява на авторитетите. Има обаче и хора, никак не малко хора, които са вършили тези престъпление за чисто удоволствие, ето това вече не е човешко. Човекът убива за много неща – за територия, за да яде, за любов, за ресурси, но не и за удоволствие.

Как, кога и защо се е появил този добре спотайван садистичен гняв едва ли ще разберем. Би било прекалено елементарно да твърдим, че тежките условия на живот са направили от хората скотове, а от скотовете всичко може да се очаква. Тогава защо никога до сега и никой не е извършвал подобни зверства в такива мащаби с такава наслада? Може би положителни страни на индудстриалната революция никога няма да компенсират това, че превърна човека в част от машината, а обществото в механизъм от зъбни колела. Може би касапницата на първите модерни войни от 19 век са снижила цената на човешкия живот до цената на един патрон. Може би… А може би не. Едва ли някой може да каже със сигурност. Важното е, че този гняв, вероятно спи някъде дълбоко във всеки от нас и чака момента да се събуди.

Затова никога не трябва да забравяме за холокоста, за арменския геноцид, за Камбоджа и за геноцида срещу племето тутси в Руанда. Трябва да помним, че някъде в нас има демон, който трябва да контролираме, дори когато ни е трудно, а как по-добре да го направим като си спомним какво страдание може да донесе той на невинните. В края на крайщата, какво са ви направили мишките?

One thought on “Демонът и мишките

Коментари