Топ 5 на прогимназиалния хуманизъм

Знаете ли какво е прогимназия? Това е прекрасното времето точно преди децата да станат непоносими, несъразмерни и отчайващо досадни пубери. Аз бях в тази възраст през деветдесетте – това пък, за незапознатите, е времето когато да имаш телефон или радио Nokia беше гъзарско като да имаш някоя джаджа на Apple сега.

до колене в съчувствие

И много други работи не бяха както са сега, но това не е фейсбук група посветена на родените от  75-та и 85-та, а класацията на моя прогимназиален хуманизъм. Описаните събития обхващат времето от 3-ти до “подготве” клас вкл., което е леееко разширена трактовка на термина прогимназия. Снимчицата е от горните класове на гимназията, но ми се стори много драматично подходяща. След всичките тези празни приказки следва обещаната класация:

№5 – Училищен хуманизъм
Съчувствах най-много на учителката по ФХЯ, понеже през зимата й духаше точно на краката от дупката на стената в кабинета по Физика. Благодарение на тази дупка ние бяхме подробно запознати с явлението “вятър”, както и с условията, при които той се появява. Тя обаче не се даваше лесно, беше силна и изобретателна, буквално. Местеше си катедрата до вратата. Явно това нейно решение не се възприемаше добре от общия работник на училището, защото той упорито връщаше катедрата на старото й място. Когато беше особено студено, а явлението вятър особено осезаемо съчувствах и на пръстите краката си, които обявяваха независимост и каквото и да правех нямаше начин да ги убедя, че не е лоша идея да ме слушат.

 

№4 – Манга хуманизъм
Страшно много съчувствах на японците, не стига, че ги тресяха земетресения (тогава Кобе беше на дневен ред), те очевидно ядяха риба всеки ден, а на мен майка ми казваше, че риба може да се яде само веднъж в седмицата, иначе като се удариш и можело да ти изтече кръвта. Майката ми и до ден днешен има талант за убеждаване. Подозрението ми, че на японците кръвта им изтича лесно беше безусловно потвърдено от анимето. Смятах още, че очите им стават големи и кръгли, понеже ядат много риба, щото нали на рибите очите са им кръгли, кой каквото яде такъв става (аз затова съм теле с кокоши нрав и рибешки чар). Трансформацията от обикновен японец до манга японец и до ден днешен буди у мене недоумение и почуда, но вече знам, че сушито няма нищо общо, иначе отдавна да съм яхнала някой робот и да трепя с драматични нечленоразделни викове де що не ми се кланя по протокол.

 

№3 – Телевизионен хуманизъм
По телевизията непрекъснато даваха от затрогващи по-затрогващи истории. У мен се беше настанило трайното убеждение, че до една сапунките са направени по истински истории. Веднъж като умря един герой от Далас, дълго тъгувах и си представях колко му е тежко да е умрял през цялото време.  По това време вероятно осъзнах и че умирането е работа в режим 24/7, освен за Диана Саласар, която определено си беше взела твърде дълга отпуска.  Сърцераздирателната история на непокорната, но добродушна Андреа Селесте ме накара да смятам, че родителите ми не са ужасно задръстени почти два дена, след което ми забраниха да отида на летен лагер. С трепет проследих първите стъпки на Мег Райън в това да бъде тъповато миловидна в Пътеводна светлина. Любимият й, чието име въобще не помня, не само, че беше идиот, но и винаги имаше набола брада и аз предполагах, че боцка като се целуват.

 

№2 – Джунглов хуманизъм
В списъка ми за съчувствие бяха и хората които живеят в джунглата. И до сега изпитва неприязън към всяка пълзящо-летяща насекомовидна твар – хлебарки, паяци, стоножки, гъсеници, бръмбари.. Всичките са ми точно толкова противни сега, колкото ми бяха и като дете. Когато разбрах, че има хора, които по цял ден и нощ, цял живот живеят сред хиляди и милиони насекоми у мен се надигна цяло цунами от съчувствие и погнуса. Този факт разбрах от една детска енциклопедия, една от двете ми нединозавърски енциклопедии (имах десетина динозавърски на български и още толкова на руски). Бях изнудила нашите да ми купят въпросната енциклопедия, която беше безбожно скъпа, за да прочета за Шумерите, които според убеждението ми бяха виждали живи динозаври, понеже са най-древната цивилизация. Какво? Бях на 10!

 

№1 – Африкански хуманизъм

Най-много съчувствах на хората от Африка. Те нямаха много неща – вода, храна, пуканки… но най-страшното беше, че нямаха БНТ, което значеше, че не могат да гледат Досиетата Х. Представях си колко е жалко, човек да живее в най-великото време на телевизията, когато дават най-великия сериал, с най-великите актьори, и да не знае за това, да не е гледал никоя серия и да не знае, че американското правителство ден нощ пречи на Фокс Мълдър да залюби Дейна Скъли, понеже го държи зает с друго, в случая доказването на конспирации. Представях си как ако утре настъпи катаклизъм и цялата планета се превърне в Африканска пустиня, няма да мога да гледам следващия епизод и колко ще ме е яд, особено ако е бил продължение. Тогава реших веднъж за винаги, бих отишла на хуманитарна мисия в Африка само ако ми осигурят телевизор, който да лови БНТ и да не ми пречат да гледам Досиетата Х. Вследствие на това решение никога не отидох на никаква хуманитарна мисия, ако не броим засаждането на дървета в парковете около София.

 

Кой разбрал, разбрал, кой се смял, смял, за останалите – нека ви е, капаро не се връща.

 

Коментари