Строй се, преброй се

В трети клас бях дребно детенце, което не можеше да чете добре, не можеше да научи никое стихотворение или дори песен наизуст и рисуваше хората без ръце. Единственото, което можех, беше да броя. Броенето и смятането, което за мен си беше вид броене, ми бяха любими. Мечтаех да уча само математика и да чета с числа вместо с букви. И до сега когато някой спомене броене изпадам в особено състояние на духа и веднага се втурвам да изпълнявам.

Когато по бТВ-то на културата съобщиха, че трябва да се преброя веднага се заех. Г-н Д. вече се беше регистрирал, но аз рекох “Сус, я ке броим”. Ще ви разкажа какви открития направих, докато се преброявах и какви душевни рани получих. Добре че си имам  южноафриканско винце – балсам за душевни рани.

Първото прозрение получих докато описвах на хралупата.
Когато си купихме апартамента си казах “Какъв хубав и просторен кухненски бокс”. НСИ ми отвориха очите – аз нямам просторен бокс, а тясна кухня.  Ако боксът е 4 или повече квадрата, той е кухня, моят е точно четири. Дълго се чудих колко квадрата общо са мазето и коридорите, накрая реших, че това е подвеждаш въпрос и написах подвеждащ отговор.

На въпроси 9 и 10 няма отговори “от време на време”, както е редно. Например в нашия квартал в Благоевград през зимата от време на време има ток, а през лятото от време на време има вода. В Софийската ни хралупа от време на време  има топла вода, иначе е хладка. Не се оплакваме много. Имам една позната, която живее на 13 етаж. Като си пусне топлата вода тръгва хладка и чака горещата вода да дойде с пътническия влак от гара Владо Тричково.

В шеги и закачки стигаме до семейните тайни и душевните рани.

Не е тайна, че ние в нашето семейство до един сме гъзета.  НСИ не са отчели нашата особеност и не са дали опция “Гъз на семейството”, “гъзла (бракувана или годна)” и “гъзе (на 16 ще реши останалото)”. Възмутена съм и огорчена, че никой не се съобразил с културно-гъзарската ни неповторимост. Ще подам жалба в Страсбург, Хага и районния съд в Тутракан.  Тутракан  е толкова важен, че Никсън ден и нощ не е спал за да измисли как да навреди на тутраканската селищна система.

НСИ не ограничиха несъобразяването си до тук. Частта с професиите ми докара екзистенциално прозрение.
Моята фирмичка се занимава с малко по-особени неща, но обикновено държавата се задоволява да я определи като “Преводаческа дейност”. Този път това простичко определение не ми свърши работа. След кратка консултация се оказа, че аз съм… писател! Още утре започвам да пиша книгата, която винаги съм искам да напиша. Не я започвах, защото си казвах “Абе, каква книга ще пиша, аз да не съм писател”. Второто определение “журналист” ми нанесе непоносима обида, която мога да удавя само в неограничено количество от споменатото вече африканско вино… Ето сега като го казах пак ми се отвори раната, отивам да я лекувам с чаша и сирене.

One thought on “Строй се, преброй се

  1. ха ха ха, весело , ама който си няма винце…закъсал го е здравата

Коментари