Свобода по Левски

 В съвременната история на България едва ли има по-важна личност на Васил Левски. Не защото е постигнал значителни непосредствени резултати от дейността си, а защото благодарение на него българската кауза излиза от литературните клубове на студентите от богатите семейства и се превръща в общо национална цел. Разбира се, той не е някакво изолирано явление – идеите му са в унисон с модерния в края на 19 век идеал за националната република. Левски не разбира “националната” държава като етническа, много държи на републиката и още по-лошо изисква пълна прозрачност и строга отчетност на финансиите. Това го прави достна непопулярен сред повечето български революционери, особено тези в изгнание.

Някои откъси от писмата му биха звучили много на място в непрекъснато отбягвания в България дебат за етносите:

Всичките народи в нея щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!

“Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.”

А други са все едно взети от речи за евроинтеграцията:

“От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.

“Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.”

Но Левски не живее в измислен свят, той много добре разбира, че подкрепата към каузата му често е куха. Популярната фраза “Сам съм, други няма…” не е някакъв героичен опит да се предпазят останалите революционери, а част от много тъжна констатация:

Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия“.

И понеже не живее в измислен свят, Левски има и тъмна страна – изнудване, убийства, обири. С цел да не настройва турското население срещу българската кауза, той забранява то да се пипа, но това не важи за българите. Жертвите на българската революция са основно българи. Нещо познато в ситуацията?

 При това Левски е доста конкретен:

Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот”.

Чистата и свята “демократска република” няма търпи политически противници, няма да търпи и неподчинение, разбира се в името на народа.

“Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!

В проекта за наказателен кодекс се предвижда смърт за “враговете на демокрацията и републиката“. Забележките на Каравелов и Раковски, че често жертвите са невинни са изкоментирани така:

Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица“.  

Предполагам, че и тази ситуация ви е доста позната.

Въпросът за един милион  е – ако Левски беше доживял да стане политик в свободна България щяше ли обещаната свобода да стане реалност или щеше да продължи управленските си практики от революционните комитети? Може би все пак Бог си знае работата и поставя хората в правилното време и на правилното място.

Коментари