Житие и страдание грешнаго GPSа

Преди няколко месеца моят мъж любим имаше рожден ден.  Чудех се какво да му купя, колело или GPS навигация. Спрях се на навигацият Go нещо си. Увериха ме, че това била най-добрата система.  За най-добрия мъж, най-добрата система. И така свърших белята – купих GPS навигация Go нещо си. Самото устройството се оказа, че може да прави още милион особено безполезни работи.

Вчера ни вкара в поредната драма. Тръгнахме от Хасково за Сопот. Лелката, която живее в устройството, настояваше да ни качи на магистралата възможно най-бързо и под възможно най-бързо тя разбираше Чирпан. Стигането до Чирпан трябваше да стане по пътя през Димитровград и Скобелево. До тук добре, и логика има и път има…. До Скобелево. От там минава чисто нов жп път, част от прословутата високо-скоростна линия. За още екзотика точно до там стига и строежът на магистралата. Навигацията обаче настояваше, че и след селото път има. Минахме линията след мноооооооооого оглеждане, тя празна пушка веднъж гърми…. Заобиколихме машините и огромните колони на бъдещия надлез и наистина намерихме път.

GPS-чето мило, сладко, загубено, ни каза, “карайте 11 километра”. И ние така направихме, нищо че пътя беше разбит и очевидно на Сато не му си минаваше от там. Обаче на 9-тия километър се случи това:

Тази барикада вероятно е от скоро, защото GPS-а настояваше, че от там може да се мине, а имаше и други заблудени. Не тази шкодичка отпред, тя прости си беше паркирана там. Имаше още едно рено и един много бързащ микробус. Проверихме няколко пъти дали сме където трябва…

Оказа се, че моста над Марица е затворен, ама много затворен, даже беше защитен срещу джигитска находчивост за навличане на неприятности. Наблизо имаше отбивка за черен път, по която веднага поехме, убедени, че води до мост наблизо. Между другото прекрасно място за риба! Трябва да идем някой път да окъпем някой червей там.

Този никак не лош черен път не води до друг мост,  както се надявахме,  а води до много хубава, но и много заградена вила. Върнахме се крайно разочаровани, а Сато и прашен. Лелята от GPS-а беше толкова объркана от това ни действие, че дори забрави да каже любимото си “Ще промените ли маршрута?”. В нейна защита, след като обърнахме преизчисли истински нов маршрут, а не приплакваше като други подобни да направим обратен завой.

Докато се връщаме на царския път, следвайки новоизчисления маршрут, се натъкнахме на цял керван немски, коли с турски пътници. Г-н Д. предложи още като ги видя в далечината да ги спрем и да ги предупредим за малката изненадката. Те че спряха, спряха, той, г-н Д, само дето не ги заслепи от присветване, а аз правех движения в стил “вижте, вижте, имам гърчове!”. Ама спирането се оказа по-малкия проблем. Обяснявам аз на водача (и той с GPS, разбира се) че пътят е затворен на английски. Той ми вика “Дойч”. То лошо няма, ама аз немски бъкел не знам, обаче на момента се сещам как е улица – “щрасе”. Щрасе, щрасе… Какво? Затворено? Не знам. Развалено? Не знам. И ми просветна – “Щрасе капут”. Веднага ме разбра човекът. Вика “Данке”, а аз отговарям “Бите” (това го знам от ония култов виц за тухлите, ще ви го напиша като виц на деня). Ма много го разбирам тоя немски, бе!

Накрая се качихме на пустата му магистрала, за да караме по нея само няколко километра преди отбивката. От Сопот пък съм София, ни прекара през центъра на Пирдоп, а не през околовръстното му. Може би чисто технически това е по-късияj път, но с оглед любовта на пирдопчани към легналите полиции, не беше по-бързият. Видяхме и центъра на още едно село, докато г-н Д. окончателно се отказа да следва инструкциите, които ни карат да минаваме през населените места и следваше само тези, които се отнасяха до главния път.

За следващия рожден ден  на г-н Д., ще му взема от тези GPS, двойните, дето са с голям екран, слагат се на мястото на радиото и са освен навигации, ами и DVD устройства, та можеш даже и филми да гледаш. Вече съм му харесала, ама няма да го взима толкова рано, щото няма да се сдържа да не му го подаря предварително. Вие ся да не вземете да му кажете.

Въобще земи си GPS, за да опознаеш родината… А тя явно се простира основно извън главните пътища.

Коментари