В страната на еднаквите

България имам много проблеми. Повечето българи предпочитат да обвинят за тях “политиците” или евентуално “великите сили”, но за да бъде една страна в перманентна морална и материална криза не може да се дължи на слаби политици и зли диверсанти.  За да има почти 130 години (от 1878 насам) развитие в застой се иска нещо повече от завист, глупост и мързел.

Не мисля, че завистта, глупостта и мързелът са някакви уникални национални черти. Не познавам страна, в която бедните да не мразят богатите и богатите да не презират бедните… Но това не пречи на западната цивилизация да съществува. Защо българската индустрия е в 60-те, а българското изкуство прави неуспешен опит да премине в 80-те? Защо мисленето на масовия българин е застинало някъде между 1930 и 1950? Защо българите все още имат нужда да се представят пред света?

Не бих открила своя отговор, ако не бях видяла две снимки във фейсбук. Две мацки си правят фото-сесия при един и също фотограф. Фотографът очевидно ги снима по абсолютно, дори стряскащо еднакъв начин. Не само са с еднакъв грим, в еднакви пози, с еднакви усмивки и еднакво безизразни очи, фотографът е решил да им сложи и еднакви аксесоари – зелен шал и таке. Това само по себе си не е потресаващо, в България фотографите си имат заучени кадри, които правят на всички и за всичко. Абитуриентските и сватбените албуми са достатъчно доказателство.

Потресаващото е, че хората си харесват снимките, защото са качествен, защото цветовете са хубави и защото са прикрили малките им несъвършенства. Те смятат, че са излезли “хубаво”, а това е най-важното.  Дали тази снимка показва тях или някаква неопределена съвкупност от уши, очи, нос, уста, чело и така нататък няма значение, важното е че “изглежда добре”. Наистина, изглежда импотентно добре.

От тук можем да минем към един по-сериозен въпрос – дали пък това нежелание да бъдеш себе си, да бъдеш в нещичко различен, не е основната причина за тегобите на съвременната българска държава? Осъзнаването на идентичността е пряко свързана с отговорността, колкото и странно да ви звучи. Ако не оценявате себе си, не можете да оцените и важността си в обществото. Когато всички са еднакви, няма отговорност е много трудно да има и дисциплина. Работата в екип изисква отговорност към някакъв колектив и затова българите предпочитат са бъдат сами, да постигат малко, но без задължения.

Може да ви звучи парадоксално, но дисциплината в съвременната западна цивилизация се крепи на отговорността. В Русия, Индия и Китай например се крепи единствено на страха. В България няма толкова огромен властови натиск, но е факт, че каквато и да е дисциплината се постига единствено чрез страх. Личната отговорност е нещо, от което българите бягат като дявол от тамян. Излиза, че цивилизационно българите са по-близки до руснаците, китайците и индийците. Твърде трудно е тогава да изгражда нещо различно от олигархичното общество, което си е модерна трактовка на феодалния строй.

Затова България винаги се стреми да покаже нещо, а не да го има. България се срамува от себе си и вместо да използва недостатъците си, тя ги крие. Справя се толкова добре, че сами започваме да си вярваме в собствените измислици. Най-лошото нещо, което може да се случи на една нация е да подмени идентичността си с фасада. Е, българите имат фасадата, но нямат сградата… Фасадите са хубави, но падат при първия ураган. Истината е че от 130 години насам в България има обществен морал и строй, който се сгромолясва при всяка историческа бурия и вместо да се научат уроците отново и отново се прави качествената снимка с хубави цветове и празен поглед.

Затова не бъдете еднакви! Бъдете себе си, нищо че имате пъпка на носа. Тя си е вашата пъпка и никой на земята няма по-хубава. Опитайте се да обичат България такава каквато е в действителност, а не такава каквато е в учебника по история. Тази България от учебника не съществува и никога не е съществувала. Тя няма нужда от вас и вие нямате нужда от нея. България с дупките, бездомните кучета, грозните панелки и мръсните улици има нужда от вас. Ако не успеете да обикнете тази България, никога няма да я направите онази България от мечтите си. Не е лесно, като да повтаряте до припадък колко велика нация са българите с пълното съзнание, че не е вярно, но пък е много по-полезно.

Коментари