Айляци бродят из Родопите

За всичко е виновен админът на www.molivche.com. Той въобще е виновен по подразбиране и трябва да бъде сочен с пръст.  ПОКАЗАЛЕЦ! Простаци. Та той ни продаде фотоапарат и ни накара да ходим с него и още един брой айляк по Родопите да щракаме един вид. Г-н Д. беше особено доволен за разнообразие да не е шофьор и се радваше на статута си на багаж, а аз се вживявах в ролята си на нов новеничък собственик на Panasonic Lumix DMC-FZ50. Не е трудна роля, уверявам ви.
Понеже ключовата дума е АЙЛЯК пътуването ни е основно с удобен Rover 75 и е свързано с кръчми, хотели и печати в книжките за 100-те обекта. Ако очаквате нещо романтично в стил “сливане с природата” няма да го намерите нито в тази статия, нито в която и да е друга статия в този блог. Къш закъснели хипита!

Започваме със СИНИЯ ХАН. Прекрасна кръчма, която залага на сравнително малко, но неприлично вкусни манджи.

Разбира се всичко е традиционно родопско включително тоалетните.  Можете да покриете клекалото с черно платно, за да не го виждат “чужденците”, но рано или късно ще им се наложи да усетят дълголетната традицията. То не може да се наслаждаваш на кулинарната традиция, без да се насладиш и на тоалетната традиция.

Започваме с еко-пътеката по каньона на водопадите край Смолян. Какво различава “еко-пътеките” от обикновените пътеки не мога да се сетя. Имам подозрение, че са трите букви в началото на името. Цялото име “каньон на водопадите” е доста оптимистичен поглед върху приятна долина на малка река с няколко водопада. Това въобще не значи, че местенцето не заслужава посещение. Точно обратното, има прекрасни места за нищо-правене на фона на малко, средно или голямо водопадче.
Тук таме има мостчета за летящи хора… но малко, повече са за обикновени. Добре, че си водехме летящ човек, за да видите колко подходящ е мостът за летящи хора. Да кажа ли пак “летящ” или ви стига?

Колко мило от негова страна да покаже дарбата си. Това ни е админът, който както вече ви обясних, трябва да се вини за всичко. “Каньонът” се минава за два-три часа, но има дългосрочен ефект върху крака и задник, особено ако не сте привикнали към такива натоварвания. Затова след такова голямо напъване, трябва да отдъхнем в приятен хотел на спокойно място с хубави бани, удобни легла и приятен ресторант. Точно такова място има в Смолян, казва се хотел Макриев. Имат не особено изискана, но прохладна лятна градина с изглед и към Смолян и към Родопите.
Обслужването е малко мудно, а пилето жулиен по данни на опиталите го не е забележително, но пък вретеното и запеченото шкембе са много добри. Общото впечатление е, че в Родопите трябва да се ядат или родопски специалитети или нещо общо-българско, чуждата кулинария се е загубила някъде по завоите по пътя. От друга страна персоналът прави всичко възможно за да ви угодят, а бавничката им реакция се компенсира с неподправена усмивка и индустриална доза свежест.

№ 83 Планетариумът в Смолян.

Повечето хора, които четат този блог или биха попаднали на него, вероятно са гледали до втръсване тамошното “филмче”. Споменавам го заради ето тази снимка:
Нашият админ е освен всичко останало и изявен астроном. Както виждате върти галактиката на пръста си… В случая планета, но с галактиката звучи по-добре. От обсерваторията си купихме книжки за печати за 100-те обекта и карта, защото без карта няма по какво да се разбере, че сте се загубили. Нататък цялото ни пътуване беше лов на печати.

№84 Пампорово, в. Снежанка

Това беше едно сюрреалистично преживяване, отидохме на една строителна площадка насред балкана. В Пампорово се приготвят трескаво за ски сезона 2010-2011 и стягат, разширяват и дострояват де що хотелче има.  Зимните курорти през лятото са epic fail. Нищо де, нали печат дават. А, да, и си направихме по някоя друга драматична снимка.

№85 Чудните мостове

Третия обект беше Чудните мостове. Те действително са чудно красиви, но и чудно привлекателни за човеци от близо и далеч. За съжаление голяма част от усещането се губи някъде между джапанките и фразата “ила, ила, снимай ма с риката”. Индианска му работа.

Има си и миризлива скара, пластмасови чинийки и двуроги вилички. Музикалното оформление е характерни родопски песни, което пасва на забележителността, но на атмосферата тичаше най-вече турбо чалга. На този фон админът и баш айлякът показаха двойнствената си природа – освен админ и журналист, те са и тайни агенти на ДАНС от отдел “Престъпления срещу безделието”.

№47 Бачковски манастир, Асенова крепост.

Около Бачковския манастир има цяло звездно струпване на сергии и разбира се скара. Направо си го избива на скаро-туризъм. Дали кюфтето тук е по-хубаво от това на чудните мостове. Самият манастир е подходящо отдалечен от пазарчето, така че  не е твърде натрапчиво. Имаше сергия за ретро табели. Снимката от  първата част на обекта е посветена изцяло на тях.

Втората част – Асеновата крепост – беше леко разочароващо. Аз и баш айлякът очаквахме нещо доста по-внушително. Съвет за безотговорни родители: заведете си детето там по джапанки, ако нещо се опъва го наречете лигльо или лигла и го пратете да се покатери на възможно най-опасното място, за да го снимате. От тази крепост е най-драматичната снимка:

Всичко е добре когато завършва в Синия хан. Минали през всичките обекти наоколо и насъбрали доволно количество печати се понесохме отново към основната дестинация. Когато човек е на път, най-важното е да се покаже от прозореца, за да се снима в огледалото за задно виждане. Не вярвате ли? На, вижте!
Карай, Яни, карай, всичко тече, но уви не всичко се пие…

Плагиати… Е, добре, може би те бяха първи, но ние сме по-хубави… ПЪК!

Какво вече казах, но въобще не ми е неприятно да повторя, всичко е добре, когато свършва в Синия хан. Препоръчвам да опитате:  питурка, родопска салата, пилешка кавърма, качамак (според този дългокоско от снимката) и бабек. Казах ли питурка? Е нищо, ще потретя – ПИТУРКА.

5 thoughts on “Айляци бродят из Родопите

  1. Е, ся, да не издребняваме, кой бил плагиат и кой бил оригинален. 😛 Открих как се прави това с чернобялото и цветното… Ся ще видите вие прозорци на килограм!

Коментари