През 2011 всички дружно се устремихме към светлото бъдеще, с изключение на гърците, които вече се връщат от там и като гледам тамошните кахъри, започвам да се чудя дали светло бъдеще на заем не е някак си опасно занимание. Ето защо в унисон с линията на партията и повелите на Вожда, аз вървя с малки стъпки и използвам само подръчни средства за постигане на заветната цел – човек за човека да е потребител. Ако сте разбрали нещо от това встъпление се радвам за вас. Предлагам да зарежем завоалираните политико-социални дясно-либертариански послания… и сложните съставни думи също.
1. Дай ми нож, да се пробода…
Не знам в коя вселена тази стойка за ножове се приема за привлекателна, но не е нашата. Дори Тарантино би завидил на изкривения ум измислил тази кухненска вещ. Забележете къде е пронизана статуята. А сега забележете придаденото от положението на ръцете внезапно движение назад… Накрая си представете да го гледате в кухнята си всеки ден. Можете да си купите поставката и ножовете в Mall of Plovdiv.
Прочети нататък »
… а иначе много обичам “цапаниците” на импресионистите. Има едни хора, които отделят по пет години в университета, за да изучават история на изкуството или някоя друга дивотия с подобно име и после стават изкуствоведи. Тези много мили хора са създавали за вас “Кратък наръчник за тези, които искат да разбират от изкуство“. Въпросното пособие циркулира в интернет, но понеже аз съм най-добрия човек, който познавате съм го намерила и го публикувам долу: